Алеко Константинов

Цитати

Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е български писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията „Огледало“ (1880) и „Защо? “ (1881), изпратени от гр. Николаев и публикувани във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“. В тях той не крие отношението си към политическата обстановка в България и проявява чувствителност към социалните пороци. Реакция на конкретни политически събития е и писаната в Одеса поема „Песен за Слобод-Маджара и Пламен-Теня“ (1883). Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа в пътеписите „Невероятно наистина, но факт... “, „Какво? Швейцария ли?“, „В Българска Швейцария“ и др. Пътеписите му носят белези и на фейлетона, и на репортажа; с остър критицизъм са засегнати битови неуредици, обществени проблеми. Звучат като повик за национално сплотяване и възпитаване на националното достойнство. През 1894 г. Алеко Константинов публикува разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа”. Превежда произведения от А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, Молиер, Фр. Копе, В. Сарду и др. Произведения на Константинов са преведени на около 30 езика. Първите преводи са от края на ХІХ век (естонски, руски, сръбски) и нач. на ХХ век (немски, полски, френски, чешки и други езици).